Оскар се смята за една от най-значимите награди във филмовата индустрия. Баща й е основателят на холивудското филмово студио Metro-Goldwyn-Mayer Луис Барт Майер, който е роден в Руската империя. Церемонията по награждаването се провежда ежегодно от 96 години, а статуетката е присъдена за първи път през 1929 г., когато не е имало такова наименование като филмова награда (появила се през 1940 г.).
През годините се случват много събития, свързани с тази награда. Например, някои знаменитости бойкотираха „златния човек“, докато други пропуснаха специалното събитие по принцип, намирайки за по-важни други неща.
Днес ще ви разкажем кой беше сред противниците на филмовата награда и каква е причината.
- Елизабет Тейлър
Легендарната Елизабет Тейлър, звезда от филмите „Клеопатра“, „Укротяване на опърничавата“, „Котка върху горещ ламаринен покрив“, „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“ и други е награден с Оскар три пъти. Два пъти в категорията „Най-добра актриса“ за филмите „Бътърфийлд 8“ и „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“, и трета – специална (за изключителен индивидуален принос към каузата на хуманизма).
През 1967 г., когато знаменитостта научи за втората награда, тя беше омъжена за актьора Ричард Бъртън. Участва и във „Вирджиния“ (в главната роля) и е номиниран за награда. Мъжът ѝ обаче преди това беше номиниран четири пъти за наградата, но не я получи. И този път той смяташе, че не може да очаква успех и затова реши да откаже да присъства на събитието.
Тейлър подкрепи любимия си и остана у дома с него. По-късно Елизабет заяви, че Ричард я е убедил да остане у дома. В резултат на това думите на артиста бяха пророчески: той не получи награда за ролята, което не може да се каже за Тейлър.
- Джордж Кембъл Скот
Американският актьор беше наречен непубличен човек и собственик на капризен, специфичен характер. Той не смяташе наградите и съответните регалии за показател за професионализъм, поради което два пъти отказа Оскар. Всичко започна с правната драма на Ото Премингер от 1959 г. „Анатомия на едно убийство“. Тогава той беше номиниран за най-добър актьор в поддържаща роля. След това същата номинация, но в „Играч на билярд“.
През 1971 г. Джордж Кембъл получава „Оскар“ за участие в биографичната военна драма „Патън“, където играе главната роля на генерал-лейтенант от Втората световна война Джордж Патън.
Скот обаче отказва наградата и не присъства на церемонията, смятайки Академията за корумпирано и варварско място. Той нарече самата церемония „двучасов парад на месо“ (със сигурност г-н Скот би бил още по-ужасен сега, ако научи, че продължителността й се е увеличила с още два часа).
В резултат на това актьорът поиска от Академията да не го номинира повече за Оскар, тъй като той така или иначе нямаше да получи наградата. Въпреки това той беше номиниран отново. За главната роля в сатирата „Болница“.
„Актьорът е три пъти луд! Първата му лудост е, че въпреки тази професия на абсолютно луд човек, той трябва да остане човек. В наши дни това е почти невероятно, не е нормално. Второ, той трябва да е човек на сцената. Истински, жив.
И третата лудост е, че трябва да сте на шестия ред на сергиите и да се видите отвън. Съчетаването на трите щуротии не е най-лесният начин да си изкарваш прехраната”, каза художникът.
- Уди Алън
Филмовият режисьор, актьор-комик и сценарист е номиниран за Оскар 23 пъти и получава общо четири статуетки. През 1978 г. печели наградата в две категории: „Най-добър режисьор“ и „Най-добър сценарий“ за филма „Ани Хол“. Той пренебрегна наградата. Факт е, че Алън не споделя концепцията за „най-доброто“ в областта на изкуството и не смята себе си замесен във всички тези тържества. Например, той също е номиниран 13 пъти за Златен глобус – същата история с посещението е и тук.
„Изобщо не ми харесва идеята за награди. Ако сте съгласни с мнението на някой друг, че заслужавате награда, тогава сте принудени да се съгласите с факта, че не я заслужавате“, отбеляза режисьорът.
Той не дойде на нито една от церемониите, с изключение на 2002 г. Тогава причината беше трагичното събитие от 11 септември, което се случи година по-рано. След терористичните атаки той представя ретроспекция на собствените си филми, заснети в Ню Йорк. Така той подкрепи хората и им напомни за силата на единството.
- Дъдли Никълс
През 1936 г. Филмовата академия признава сценария на Дъдли Никълс за драмата на Джон Форд „Информаторът“ за най-добра работа. В същото време американското филмово студио едва започва да се оформя и Американската филмова академия не възнамерява да разглежда Гилдията на писателите (в създаването на която участва и самият Дъдли) като съюз. Поради тази причина Никълс обяви бойкот и отказа наградата:
„Приемането на наградата би означавало да обърна гръб на хиляди членове на моята гилдия“, каза той.
Това обаче не навреди на кариерата му, напротив, Дъдли написа много сценарии.
Две години след номинацията си Никълъс все пак си върна статуетката, която му беше присъдена преди това – тогава Националният съвет по трудови отношения одобри Гилдията на сценаристите като търговски представител на филмови сценаристи.
По-късно Никълс е номиниран за „Оскар“ още три пъти – за създаването на сценарии за филмите „Дългият път към дома“, „Въздушните сили“ и „Тайни звезда“.
- Катрин Хепбърн
Американският филмов институт призна Катрин Хепбърн за най-великата актриса в историята на Холивуд. Тя печели четири пъти Оскар и държи рекорда за най-много награди сред актьорите в категорията за най-добра актриса.
За първи път е удостоена с награда на 27-годишна възраст – за образа на Ив Лавлейс, провинциална актриса, във филма „Ранна слава“. Това беше последвано от награди за роли във филмите „Познай кой идва на вечеря?“ (с участието на племенницата си Катрин Хотън) 1968 г., Лъвът през зимата 1969 г. и На златното езеро 1982 г.
Тя обаче никога не е присъствала на церемония по награждаване в 66-годишната си кариера.
„Актьорството е най-малкият човешки талант, а не най-възнаграждаващият начин да си изкарваш прехраната. В края на краищата Шърли Темпъл можеше да играе дори на четири години. И наградите не значат нищо за мен. Най-добрата ми награда е работата.“
Тя присъства на церемонията едва през 1974 г., за да връчи наградата Irving Thalberg на продуцента Лорънс Уайнгартен.
„Аз съм живото доказателство, че човек може да чака 41 години и да спре да бъде егоист“, заключи Хепбърн.
- Марлон Брандо
През 1973 г. Кръстникът удари джакпота на наградите – спечели Оскар за най-добър филм, сценарий и актьорска игра. Последният беше Марлон Брандо. Почти всички момичета го обожаваха, мъжете искаха да бъдат като него, а във филмовата индустрия го наричаха сложен, капризен и в същото време уязвим човек.
„Да бъдеш актьор означава да следваш нервния си импулс и да водиш живот на мързеливец. Но да сложиш край на кариерата на един актьор вече е знак за израстване. Срещал съм повече от един мафиот в живота си и всички казаха, че много харесват „Кръстникът“, защото изиграх ролята си достойно. „Все още не ми позволяват да платя нито една сметка в Малката Италия и основната полза, която ми донесе актьорството, бяха парите, за да платя за моя психоаналитик“, призна Брандо.
Той получава първия си Оскар през 1955 г. за драмата On the Waterfront. Той прие тази фигурка и я използва като опора за вратата. Но Марлон не взе втората награда: през 1973 г. той беше обявен за най-добър актьор във филма „Кръстникът“, но вместо себе си той изпрати 20-годишната Саша Лайт Федър, неизвестна актриса в индиянско облекло, на церемонията, предавайки бележка, която тя прочете на сцената.
„Марлон съжалява, че не може да бъде тук, но отказва наградата поради ужасното отношение към индианците в Съединените щати“, каза Сашайн.
Реакцията на присъстващите беше смесена: едни ръкопляскаха, други освиркваха и се подиграваха на думите.
- Пол Нюман
Американският актьор и режисьор е номиниран за Оскар единадесет пъти. Осем от тях са в номинацията за най-добър актьор. Пол печели в категориите „Изключително постижение в кинематографията“, „Награда Джийн Хершолт“ и накрая „Най-добър актьор“ за филма „Цветът на парите“ (изигран от Еди Фелсън) през 1987 г.
Дълго време Нюман вървеше към целта си, но в момента на дългоочакваното събитие той не дойде на церемонията. В интервю за Асошиейтед прес той сподели чувствата си по този въпрос:
„Знаете ли, това е като да досаждате на красива жена в продължение на 80 години. Накрая тя се съгласява и вие казвате: „Съжалявам, уморен съм.“
Година преди смъртта си, през 2007 г., актьорът обяви, че се оттегля от киното поради загуба на предишната си форма.
„Вече не мога да работя на нивото, на което бих искал. Започваш да губиш паметта си, започваш да губиш увереността си, започваш да губиш въображението си. На моята възраст се събуждаш сутрин, гледаш се в огледалото и си мислиш, Господи, кой би си помислил, аз съм още жив!
„Имаше много неща в живота ми и трябва да съм благодарен, че живях въпреки всичко, което се случи: алкохол, безкрайни кутии цигари, бързи коли и промени в кариерата ми“, каза той в интервю за телевизия ABC.
- Еминем
Не че рапърът отказа наградата, но той не дойде на церемонията по собствено желание. Това се случи през 2003 година. Година по-рано излезе филмът „8 миля“ с Еминем в главната роля, но освен снимките, музикантът пише песни за филма. А за парчето „Lose Yourself“ той получи Оскар в категорията „Най-добра оригинална песен“, което изпълнителят дори не очакваше.
Тогава Еминем просто си легна, без да подозира, че ще се събуди като носител на Оскар. Между другото, съавторът на композицията Луис Ресто взе статуетката вместо него.
